Елегантно облечен, ти ме срещаш на входа -

пресичат се погледи, скрити мисли пробягват -

с красиво лице, деликатна усмивка,

и онази малка, чаровна извивка.

Скоро думи и жестове между нас се наслагват,

образи, случки разкриват радост или несгода.

Подареният час се топи като сняг, неусетно

и двама се питаме, колко ли още остават -

писма, усмивки, погледи, лица,

все срещи на две закопнели сърца,

търсещи себе си, чрез другия да познават.

На раздяла си вдишвам от тебе, дискретно.

Аромат на тъга, с деликатен нюанс на надежда,

във воал на тайнственост и предпазливост.

Дали е пламнала искра в гърдите ми?

Дали свой пленник си видял в очите ми?

Не ти е позволено да узнаваш - без игривост -

обещах това, но приятелството е скъпа одежда.