Ние сме същества, които сме развили усещания за естетика, красота, съзидание. Тези наши усещания ни карат да се чувстваме щастливи, весели, удовлетворени или влюбени. Те са поривът към божественото, който ни прави по-добри един към друг, по-загрижени за тези, които обичаме или харесваме, щастливи от съзидателните/творческите им изяви и от постиженията им (толкова, колкото и от нашите собствени). Тези наши усещания са най-добрият и естествен път за духовно развитие – от 100%-овото его на малкото дете към разгръщането на талантите, развитието на сетивата и естетическото чувство на зрялата личност с цялото удовлетворение, което това ще и носи, без да има нужда от притежание (изолирайки егото).

Красотата е нещо, което е на разположение на всички, които „имат очи” да го видят. Тя е житейското и еволюционно опровержение на инстинките на егото, на желанието за притежание и доминиране – защото щастието от красотата, от изкуството, от естетиката, от творческото постижение, от любовта не може да бъде получено по друг начин, освен със съпреживяване, себеусъвършенстване и себеотдаване.

В свят, в който усещанията за красота са достатъчно развити у повечето от нас, няма да има зло – то ще бъде безполезно.